Интервю с Калина Захова, литературовед
„Защо се смее веселата крава? Отношения на хората към другите животни.“ е заглавие на научен труд с автор Калина Захова, литературовед от Института за литература при БАН. Въпреки че не е художествено произведение, текстът се чете лесно, а написаното е увлекателен и задълбочен анализ на взаимоотношенията между хора и животни, отразени както в българската, така и в световната литература и изкуство. Силно препоръчвам тази книга на всички, за които ще е интересно да надникнат отвъд повърхността на общоприетото в дългата ни съвместна история с останалите животни.
Представяме едно интервю, в което тя разказва повече за книгата, за написването ѝ, както и за посланията в нея.
Здравейте! Представете се с няколко изречения.
Казвам се Калина Захова. Работя в Института за литература към Българската академия на науките, доцент съм в секцията по теория на литературата. Обичам природата, семейството си, да чета, да пиша. Не обичам насилието, жестокостта, страня от редица аспекти на дигиталния свят и техниката.
Вие сте автор на книгата „Защо се смее веселата крава? Отношения на хората към другите животни“. Защо избрахте това интересно заглавие?
Веселата крава е събирателен образ на цинизма на съвременната антроподоминация, тоест на повсеместното властване на човека над планетата Земя и нейните обитатели, както и на пагубните последици от тази все по-тотална власт. „Веселата крава“ от познатите ни млечни продукти (или в оригинал „La Vache qui rit“ – „Кравата, която се смее“) парадоксално се смее, тя не плаче, не страда, не мучи жалостно, не гледа с ужас, не умира, както се случва в действителност. Това е защото „Веселата крава“ не е истинска, тя е анимационна, антропоморфизирана крава, тя е фалшив двойник на истинската крава – онази страдащата, мучащата жално, гледащата с ужас, умиращата. Тя е подмяна на истината.
И не е само една проста подмяна. Ако се вгледаме в образа на „Веселата крава“ на настоящото лого на фирмата, ще видим, че в него е използван така нареченият Droste effect – ефект на Дрост, носещ името си от кутиите на холандското какао Droste, на които медицинска сестра държи чаша горещ шоколад и кутия какао Droste, на която медицинска сестра държи чаша горещ шоколад и кутия какао Droste, на която… Това е пример за рекурсия, известна в изкуството като mise en abîme – копие на образа, поставено в самия образ – и така теоретично до безкрайност. „Веселата крава“ носи обици, на които е изобразена „Веселата крава“, която носи обици, на които е изобразена… Каква по-добра аналогия с безкрайния наниз от подмени, през които минават животните, различни от човека? Какъв по-добър образ за никога неспиращата трансформация на кравата – онази затворената в клетки, ферми, обори, нараняваната, изнасилваната, отделяната от детето си, доената механично, заколваната, одираната, ушиваната, изяжданата – докато стане веселата и щастлива кравичка на картинката? Образ на насилието mise en abîme – насилие, поставено в бездната, в безкрайната рекурсия на подмяната.
Може ли накратко да ни разкажете за какво става дума в книгата?
Книгата е израз на нарастващата ми тревога относно случващото се с природата на планетата Земя, с природата на човека, с неправомерните му и често незаслужено жестоки отношения към другите живи същества.
Изследването се опитва да подкопае обективацията и нормализацията на насилието, да оголи жестокостта от нейните корпоративни и културни маски, да представи живото същество като такова, а не като предмет, да погледне на редица човешки практики като на отношения на хората към другите животни – отношения, свързани с определени ангажименти и отговорности. Опитала съм се да откроя примери, модели, механизми, които ни предлагат литературата и културата и които биха могли да се окажат полезни за осъзнаването на някои форми на жестокост и острата необходимост от тяхната промяна.
Моята книга илюстрира множество способности на литературата, засягащи отношенията на хората към другите животни: да споделя загриженост към природата и другите животни; да предава и култивира емпатия; да учи децата на ненасилие; да осмива и изобличава човека като по-несъвършен от други животни; да закодира научна информация с потенциална стойност за природните науки; да подменя животните с техни културни двойници и да изобличава тези подмени; да създава културни заблуди и да ги демаскира; да величае лова и да го подкопава и низвергва; да фокализира антропоцентрично, етично, емпатично; да описва и анализира експлоатацията и насилието срещу животни и да изобличава жестокостта; да ни кара да мислим и търсим по-добри версии на себе си и на отношението си към другите живи същества.
Има ли конкретен повод за написването на книгата? Какво Ви вдъхнови да започнете да я пишете?
Книгата се появи постепенно, нейните глави и раздели изкристализираха бавно, в течение на години. Нямаше един конкретен повод за написването ѝ, по-скоро в някакъв период от живота си почувствах, че искам научната ми работа да стане още по-ангажирана, да не създавам теория за теорията или изводи, съществуващи сами по себе си, а да предложа гледни точки и изводи, очертаващи определени позиции и определени действия, които съпътстват тези позиции. Иска ми се четящите книгата да се замислят върху повече аспекти на абсолютната доминация на човека над другите живи същества, а замисляйки се, кой знае, може би дори да променят нещо у себе си.
Вие самата имате ли любима част от книгата?
От литературоведска гледна точка най-много харесвам главата „Типове ‘анималистична фокализация’ в българската литература“, в която откроявам различни наративни перспективи в някои произведения за животни нехора от класическата българска реалистична проза.
От идеологическа гледна точка любима ми е главата „Ловът в българската литература“, посветена на различни аспекти от творчеството и реалната житейска ловна страст на редица известни наши писатели, сред които Елин Пелин, Емилиян Станев, Ивайло Петров, Дико Фучеджиев, Йордан Радичков, Дончо Цончев, Анастас Стоянов и др. Притежавайки най-силното оръжие – дарбата на словото – писателите имат символния капитал да влияят на обществото много широко и дълбоко. А ловът е убиване на животни за удоволствие, което, макар да е позволено от законова гледна точка, според мен не бива да се схваща като легитимно от морална гледна точка.
Какво е посланието, което искате да отправите с това произведение?
Видът Homo sapiens доминира с тотална власт планетата Земя и нейните обитатели и тази власт има все по-пагубни последици. Насилието ни над други същества е скрито зад много изкусни механизми на подмяна, които приспиват съвестта ни и ни карат да се чувстваме морално спокойни и доволни. Всеки от нас има с какво да допринесе за намаляването на насилието – според своята информираност, степен на емпатия и степен на склонност да се лиши от неща, които не са му насъщни. Като вид сме длъжни да отстъпим значително от тоталната си доминация.
Какво е Вашето мнение за цялостното отношение на хората към животните?
Мисля, че не съществува само едно отношение, отношенията са най-различни и именно на част от тях обръщам внимание в книгата си. Някои от нас са склонни да признаят, че хората не сме радикално висши спрямо останалите животни, други не са склонни и дори не възприемат хората като животински вид. При всички положения предлагам поне да приемем, че не сме напълно различни от другите живи същества – имаме родство и сходства, доказани от науката по редица начини. Имаме, разбира се, и различия – важни и нерядко непреодолими. Но имаме едно основно сходство – нашата чувствителност (sentience). Неоспорим факт е, че повечето животни имат чувства и емоции, те изпитват болка, страх, тревога, стрес, разстройват се, но също и се радват, изпитват удоволствие, комфорт, веселие от игра. Повечето животни са чувстващи животни и когато бъдат приети и уважавани като такива, моралният периметър на нещата, които човекът би могъл съвсем равнодушно да си позволи да им причинява, изведнъж се стеснява до незабележим.
Бихте ли споделила случка от Вашето детство, в която участват животни и която е ярък спомен?
От малка много обичам животните, най-силно мечтаех за куче, но не всички в семейството ми бяха съгласни, затова мечтата все се отлагаше. Една година в детската градина поръчах куче на Дядо Мраз – знаех, че този път ще стане, треперех от вълнение и щастие. И когато Дядо Мраз дойде в детската градина, той наистина ми донесе куче – голямо, красиво и… плюшено. Тогава научих за подмяната на истинските живи същества с техни културни двойници.
Друг път гостувахме на прабаба ми в Ловеч. Нейният син, братът на баба ми, гледаше много милички зайчета в двора. Изведнъж взе едно и го отнесе нанякъде. Не видях самото заколване, но запомних завинаги отчаяния плач на зайчето – приличаше на плач на човешко бебе. Тогава научих, че всички живи същества ги боли, не само хората.
Къде може да се намери/закупи Вашата книга?
Книгата е достъпна в книжарница „Български книжици“(http://knigabg.com/), книжарница Азбучника (https://azbuchnika.org/) или лично от мен – имейл за връзка: kalinaz@abv.bg.
Запис от срещата с авторката, която бе проведена в рамките на Веган фестивала на солидарността, декември 2021
По време на срещата с авторката Калина Захова и редактора на книгата, Андрей Ташев, зрителите на живо в залата, както и тези онлайн, имаха възможност да зададат въпроси по темата. Научихме още много любопитни факти и слушахме с интерес. Калина Захова подари на всички присъстващи по един екземпляр от книгата.
материалът подготви: маг. фарм Невена Захариева